Как да посрещнем новата учебна година, вместо просто да я издържим стоически?
Боряна Петърнишки разказва своето преживяване и оставя пространство за практика, която може да ви даде отговори на различни въпроси.
„Изпращам дъщеря си на училище с менче вода и китка здравец, с червен конец за късмет. Правя го за дванадесети път. И е последен.
Харесвам този обичай. Ще остане в живота ни и по други поводи. Но тази година затваря един цял цикъл и има по-различен смисъл за мен. Сякаш с него приключва и детството. Тя е вече зрелостничка. Ще поеме по нов път и сякаш бърза, не да го извърви, а направо да полети.
А у мен остава известна тъга. Не заради това, че училището за нас приключва, а заради това, че се случи по начин, който не е в съзвучие с моята визия за човеколюбиво образование. Същевременно изпитвам и благодарност, че това освети още по-ярко за нас като родители важността отдадено да подхранваме връзката ни с дъщеря ни, за да можем да преминем през всичките тези години верни на нашите ценности и смирени със собствените си ограничения като хора.
И, решена да продължа да допринасям чрез работата си с каквото мога и за другите, аз съм все така настроена на честотите на образователните теми.
И покрай новата учебна година за жалост чувам около себе си все така същите истории, както от родители, така и от учители (и са съвсем реални):
Не знам как ще издържим с цялото натоварване: графиците, домашните, уроците, школите…!
Как ще се справим с адаптацията?!
Само да не ни се падне онази класна/директор!
Всички някак се справят, значи и аз трябва! Ще издържа и тази година!
Веднъж да избутаме 7-ми клас!
Само да минат матурите!
Да започва този 15-ти септември и да влезем в час!
Тук таме се прокрадва и облекчението за някои: Нямам търпение децата да тръгнат, та да си почина след ваканцията! 🙂“
Звучи ли ви познато нещо от това?
Забелязах, че всяка есен се срещам с нагласата за индивидуалното „оцеляване“. Като че ли учебната година е нещо, което трябва да преживеем с неимоверни усилия и да се справяме съвсем сами.
Ами ако въпросът не е “как ще успея да се справя”, а “какво е това, което би ме подкрепило”?
Не “Как ще се справя с домашните, графика, матурите за PISA класациите, обажданията от учителката”, а “Коя версия на себе си искам да проявявам, когато ми е трудно?”.
Ето кратка практика, която помага да останем свързани със собствената си сила и ресурси и да правим осъзнат избор в подкрепа на значимото за нас във всеки един момент, без да се подхлъзваме по автоматичните си модели или обществения наратив.
Отнема толкова време, колкото искате да отделите. 😉
Би било още по-подхранващо, ако поканите партньора си или приятел, или колега и споделите помежду си своите отговори.
Кратка практика за възвръщане на силата/спокойствие/вътрешна устойчивост в начало на годината:
(запишете си или мислено минете през въпросите; използвайте приложения списък накрая с чувствата и нуждите; нека фокусът е само върху вас и вашите преживявания, а не върху другите)
1. Какви мисли се въртят в главата ми, когато мисля за предстоящата година?
Запишете ги както идват, без да ги подреждате или филтрирате през ума. Пуснете на воля всичко онова, което напира във вас! Бихте ли проявили любопитство да се запитате поне 4-5 пъти “ и после кое е “най-лошото/страшното”, което може да се случи от това?” Може би още тук ще забележите, че страховете може да са много по-големи от реалността.
2.Какво усещам, докато тези мисли се въртят в мен?
Тревога? Умора още преди да е започнало? Нетърпение? Съмнения? Страх? Или може би нещо съвсем различно
Забележете, без да оценявате.
3. Какво всъщност ми е важно? От какво имам нужда?
Може би равновесие. Или подкрепа. Може да е просто малко повече лекота в ежедневието. За какво друго копнеете? Кое изпъква на фона на останалите?
А сега потърсете какво точно тук и сега ви е най-важно по отношение на темата.
Постойте с отговора си – с нуждата си. Огледайте я, сякаш е “жива” във вас. Опитайте да я усетите така, както би било, ако е посрещната тук и сега и се свържете с проявата й. Къде в тялото ви забелязвате по-осезаемо усещане? Позволете му да бъде. Позволете си да я преживявате толкова време, колкото ви е необходимо. Представете си, че това е жизнена сила, гориво за вашите съзнателни избори как да продължите напред.
4. Какво съм готов/а да направя още сега за тази своя нужда? (не за цялата година наведнъж)
Искам ли и избирам ли да се погрижа за моите собствени нужди? Или се оставям на потока, каквато и да е посоката му?
Когато мислим за цялата предстояща година, пътят изглежда по-труден, отколкото вероятно би бил. Стъпка по стъпка, ден за ден е различно и по-леко преживяване.
Затова нека оформите конкретна, простичка, постижима (и положително облечена в думи) първа стъпка в желаната посока – нещо, което веднага можете да направите, за да усетите силата, която тече във вас, когато дадена нужда е подхранена, посрещната или най-малкото зачетена от вас самите.
Това е практика, към която ви каня да се връщате редовно за свързване с вътрешните си ресурси и изясняване на посоката.
Когато аз самата всекидневно отделям мъничко време да се свържа със значимото за мен, аз мога да се справя с повече вътрешна устойчивост с предизвикателствата на настоящето, а не на предстоящото, и да правя съзнателни избори, дори и те да не са винаги приятни.
А когато и се осмелявам да споделям за своята уязвимост и да търся подкрепа, тогава учебната година вече не е “онзи тегав период, в който има да се стягаме”.
Не знам как ще мине тази учебна година, последна за мен и дъщеря ми.
И избирам да сложа фокус върху целеполагането, което правим в началото й, а не да плувам във фантазията на своите очаквания или да се давя в притеснения.
И избирам да я посрещна подобаващо, а не просто да я издържа.
И изборът коя искам да бъда през следващите учебни месеци, особено в трудните моменти с нея или с децата, с които работя, или с колегите, а и със самата себе си, е нещо, което мога да правя всеки ден наново. За да съхранявам себе си и да мога да присъствам подкрепящо и за другите.
Точно това е и в основата на предстоящия курс по Ненасилствена комуникация. Не техники за по-добра комуникация, а пространство да избереш съзнателно кой искаш да бъдеш, когато е трудно, като родител, като учител, като партньор, като колега.
Ако тази есен усещате, че искате нещо друго освен „само да издържим“, заповядайте да подхранваме ресурса си на практическото обучение. По-леко е, когато не сме сами! И по-приятно!
📚 Списък на някои Основни човешки потребности/НУЖДИ
(Адаптиран от Плакатите с Чувствата и Нуждите на ООВ, създадени на основата на списъка на CNVC (www.cnvc.org).
Физически
дишане, сън, почивка, храна, вода, светлина, подслон, защита/сигурност, топлина, докосване, сексуално изразяване, движение
Цялостност
автентичност, творчество, смисъл
Автономност
свобода да избираме свои собствени мечти, цели и ценности; себеизразяване
Взаимосвързаност
емоционална сигурност, доверие, емпатия, честност, любов, принос, зачитане, приемане, принадлежност, близост
Духовно свързване
празнуване, скърбене, мир, красота, вдъхновение, вяра, надежда
Игра
смях, радост, забавление
